Липсват специалисти. Трябва да се наблегне на професионалното образование в България. 17/01/2011

Бисера Пейчева - мениджър „Управление и експлоатация на собствеността”в „Планекс Инвест” ООД пред publics.bg (Каталог Фасилити и пропърти мениджмънт в България 2011г.)

1. Кои са според Вас основните фактори за развитието на фасилити мениджмънта в България през последните три години?
През последните няколко години фасилити мениджмънта придоби популярност в България. Причините за това са няколко: интензивното строителство и навлизането на чужди инвеститори, които внесоха своето ноу-хау в сферата на ФМ;  по-големите изисквания от страна на клиентите към качеството на живот и работа в новите сгради; осъзнаването на нуждата от професионално управление на дома, което носи полза за собственика като запазва стойността на имота и повишава приходите от него. ФМ е много добре развит в Европа и съвсем естествено си проби път и в България. Строителството на ваканционни апартаменти и закупуването на имоти от английски купувачи бяха по-сериозния стимул за навлизането на услугата на българския пазар. Постепенно дейността се разви и в сферата на бизнес и търговските сгради и жилищните комплекси в големите градове.
Създаването на Българската фасилити мениджмънт асоциация допринася за налагането на ФМ като услуга. С нейно съдействие вече има специалност магистър „Икономика и управление на сгради и съоръжения” в Софийски университет, водят се разговори и за утвърждаване на „фасилити мениджър” в националният класификатор на професиите. В известна степен кризата също дава тласък за развитие на професионалното сградно управление, тъй като фирмите търсят начини за оптимизиране на разходите, а основната функция на фасилити мениджмънта е точно тази.

2. Как се отрази финансовата и икономическата криза на Вашата компания?
„Планекс Инвест” ООД е част от Планекс Холдинг. Създадена е през 2004 година, като една от основните й дейности е развитието на услугите по фасилити мениджмънт. Към момента фирмата управлява и поддържа комплекси с РЗП 135 000 кв.м. Имаме опит предимно с ваканционни, жилищни и малки бизнес сгради във Варна, София и по Черноморието. Кризата при нас имаше по-скоро позитивен ефект. Намалялата интензивност на строителство на нови сгради ни даде „свободно” време, за да оптимизираме организацията си. Използваме времето да наблегнем на обучение на персонала за работа с клиенти, справяне с рекламации, реакция при спешни случаи. Клиентите ни станаха много по-взискателни – кризата ги накара да внимават много какво получават срещу парите си. Затова разработихме нови услуги, които тестваме в момента и планираме разширяването на бизнеса от догодина.

3. Кои според Вас са основните аспекти на фасилити мениджмънта, които трябва да бъдат променени и подобрени в България (законодателство, образование, компетенциите на компаниите, друго)?
Трябва да се отделя по-голямо внимание на поддръжката още в момента на проектиране на сградата, тъй като експлоатационните разходи почти трикратно надвишат инвестиционните. Именно в тази насока компаниите трябва да развият дейноста си с оглед удължаване „живота” на имота.   
В България през 2009 година влезе в сила Закона за етажната собственост (ЗЕС). За съжаление, обаче, и днес той не действа.  Има много нерешени въпроси, най-вече с контрола по разпоредбите. Например колко пъти ще се отлага срока за регистрация на етажните собствености и в крайна сметка какъв е процентът на регистрираните в момента? Кой ще санкционира собствениците, които казват: „Тече покрива? Това не е мой проблем”. ЗЕС беше променян два пъти, сега чакаме евентуално нови корекции. Цялата идея за ефективното управление на етажната собственост и устойчивото развитие вече е компрометирана. Затова е важно институциите в България, а и българската ФМ асоциация, да „образоват” гражданите за ползите от закона и ФМ-дейността. Няма да е лесно, имайки предвид традициите в страната и особеностите на българската народопсихология, но трябва да се започне отнякъде.
Третото много важно нещо е наличието на квалифицирани кадри. Един фасилити мениджър следва да притежава технически, икономически и дори юридически познания. За съжаление към настоящия момент липсва цялостна образователна програма за този тип професия и ние всеки ден се учим в практиката как да се справяме с проблемите и как да работим по-добре. Магистърската програма по ФМ в Софийския университет е добро начало, но не е достатъчна. Защото има нужда от достатъчен брой квалифицирани работници във всички сфери и нива на дейността: ел. - и ВиК, климатични и отоплителни системи, асансьори и т.н. И най-важното – мотивирани хора, които искат да правят най-доброто и да се развиват. Училището не „произвежда” такива кадри в изобилие и това ще става все по-голям проблем. Така че трябва да се наблегне на професионалното образование в България.

4. Какви са бъдещите Ви планове за развитие в страната?
До момента ние управляваме собствени обекти, т.е. инвестирани и изпълнени от компанията. Сградите са предимно  жилищни и ваканционни комплекси от затворен тип, където собствениците виждат и оценяват ползите от професионалното управление на общите части. Нашите амбиции са насочени към „външния” пазар, по-точно обекти, реализирани от други компании. Развиваме звено по ремонтни дейности, тъй като с течение на времето все повече се налага нуждата от аварийни или планирани ремонти. Имаме комплекси, които менажираме почти десет години и за нас е важно да запазим техният облик и доверието на клиентите си. Разработваме нови услуги в сферата на управлението на отделни имоти. Освен това планираме развитие и специализиране при управление и поддръжка на големи офис и търговски сгради, където към момента за съжаление нямаме опита на европейските и световни компании.

Бисера Пейчева (Peycheva@planex.bg) е мениджър „Управление и експлоатация на собствеността” в „Планекс Инвест” ООД. Завършила е Икономически университет – Варна, специалности „Маркетинг” и „Управление на продажбите”. От 5 години работи в сферата на ФМ, като развива изцяло дейността в „Планекс Инвест” ООД . В момента Бисера управлява персонал от 95 души и организира поддръжката на сгради със 135 000 кв.м. РЗП.